Киевската станция на метрото в Москва е произведение на изкуството. Стените

...
Киевската станция на метрото в Москва е произведение на изкуството. Стените
Коментари Харесай

Руснаците биха предпочели да живеят в някоя богата страна

" Киевската "  станция на метрото в Москва е произведение на изкуството. Стените ѝ са декорирани с мозаечни пана и фрески, отдадени на руско-украинската дружба. В наши дни Москва и Киев обаче са по-силно разединени от когато и да било.

Западни секрети служби напоследък предизвестяват, че Русия е трансферирала най-малко 70 000 свои бойци край границата с Украйна и че съветският президент Путин може би се готви за инвазия в прилежащата страна.

" Ние, руснаците, не желаем война. Никой не желае сходно нещо. Украинците са същият народ като нас, те са славяни, наши другари. Но политиците - там горе - си взимат решенията, без да ни питат ", споделя една жена пред " Киевската " метростанция.

През 2014 година Русия анексира украинския полуостров Крим. Москва поддържа и сепаратистите в Източна Украйна, въпреки че съветски държавни представители отхвърлят всякаква директна интервенция в спора.

Сложна обща история

Представата за украинците като " братска нация "  е необятно публикувана в Русия. Това зарежда с в допълнение прочувствено напрежение спора в Източна Украйна и го отличава от други войни сред народностни групи в някогашните руски републики - като да вземем за пример сраженията за Нагорни Карабах. 

В днешна Русия живеят минимум два милиона украинци. Съществуват и безпределно доста фамилни връзки сред представители на двата народа. Много руснаци гледат на Киев като на люлка на съветската нация, тъй като днешната украинска столица е била център на " Киевска Рус "  - средновековната федерация на славянските нации.

В своя публикация от юли 2021 президентът Путин даже разгласи, че руснаците и украинците са " един народ " и Западът бил този, който се пробва да вбие чеп сред тях.

Ето, че Путин към този момент вкарва в деяние и военните, с цел да показва още веднъж своята позиция във връзка с Украйна. Последното предислоциране на войски беше второто за тази година. Руски наблюдаващи считат, че в тази ситуация не става дума просто за неразбираеми носталгични мемоари за единение. Според тях, дрънкането на оръжия против Украйна съставлява целенасочена тактика на Путин.

" Кремъл счита, че Западът напълно пренебрегва съветските ползи, до момента в който Русия приказва на езика на дипломацията ", споделя пред Дъждовни води Дмитрий Тренин, шеф на Московския център " Карнеги ".

Украински боец в " разграничителната линия " сред украинските и проруските бойциСнимка: Andriy Dubchak/AP/dpa/picture alliance

Каква цел преследва Путин?

В последния си видеоразговор с американския президент Джо Байдън Путин е подчертал, че възможното приемане на Украйна в НАТО би означавало прекрачване на една алена линия за Русия. Той е изискал и гаранции, че НАТО няма да се уголемява повече на изток. Руският президент гледа на НАТО като на сериозна опасност - така смята освен Тренин, само че и политологът Константин Калачов. " Путин желае две неща: непоклатимост и суверенитет, а в неговите очи НАТО заплашва и двете ", споделя Калачов пред Дъждовни води.

Разполагането на съветски войски по границата с Украйна преследва обаче и вътрешно-политически цели, счита политическият консултант Абас Галямов, който едно време пишеше речите на Путин. " В последна сметка анексията на Крим издигна известността на Путин до 88%, а в този момент той желае непременно да обори тези, които биха си помислили, че  президентът към този момент не е това, което беше, или че показва уязвимост по отношение на Украйна ", твърди Галямов.

Мащабна инвазия в Украйна обаче не би била по никакъв начин известна, добавя политическият консултант: " Руснаците към този момент са се убедили, че успехите в чужбина носят освен национална горделивост, само че и политическо подтисничество и намаляване на виталния стандарт вкъщи ", споделя той. Анексията на Крим вкара Русия в интернационална изолираност и ѝ докара наказания от страна на Съединени американски щати и Европейски Съюз.

" През последните години доста от руснаците имаха възприятието, че живеят в положение на война ", споделя социологът от Центъра " Левада "  Степан Гончаров. " Това непрекъснато напрежение последователно се трансформира в задължение за хората. Първоначално тематиката за войната беше нова за тях и им върна възприятието, че са Велика мощ и велика нация ", споделя Гончаров с взор към украинския спор и съветската интервенция в Сирия. " Но в това време руснаците биха предпочели да живеят в друга страна, която не е по този начин амбициозна във връзка с външната политика, само че по тази причина пък е по-щедра и грижовна по отношение на своите лични жители, с цел да могат те да живеят в една постоянна, надеждна и заможна страна ".

 

Източник: dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР